Symptomatic

Така както най-подходящото обучение по природни науки и технологии е по метода на феноменологията на Гьоте, така и хуманитарните науки, най-вече историята, изкуствата, развитието на културата и съзнанието, музиката, литературата, етнологията, антропологията и т.н. се преподават по един самостоятелен и различен начин – чрез така наречената симптоматика. Както се вижда на пръв поглед, тази дума идва от симптом. Под симптом в случая се разбира определено събитие, определено време, отпределен човек, определено проявление или явление в историята или изкуството. Точното описание и наблюдение на характерни симптоми, избрани старателно от учителя, тяхното възникване и значение води до задълбочено разбиране на дадена епоха, събитие или произведение на изкуството, както и на цялостното човешко развитие, най-вече на развитието на човешкото съзнание през вековете. Примери за такива симптоми могат да са:

– великото преселението на народите в цялост и това на българите в частност
– ренесанса като цяло и произведенията на Рафаело в частност
– немския романтизъм и Гьоте като личност и творчество или дори само едно произведение от него, като Фауст, например
– особената роля на еврейския и израелски народ в стария завет
– зараждането на комунизма и фашизма в точно определено време
– войната в Сирия
– избирането на Доналд Тръмп и т.н.

Работата на учителя в по-малките класове е възможно най-точно да опише и охарактеризира даден симптом, да създаде живи картини в учениците, а в гиманизията да награжда над тези картини, като дава възможност на учениците да сравняват различните места, култури, хора, времена, изкуство и т.н. Така се помага не само за точното и аналитично мислене, но и за творческото, асоциативно и системно такова, което пък помага за разбиране на големите тенденции в човешкото развитие на основата на конкретни представителни събития и личности. Така учениците постепенно се превръщат във всестранно развити личности, които разбират хората и човешкото общество и могат да си вадят бързо и точно изводи за събитията от съвремието, а дори и за бъдещи тенденции. Така историята, културата и изкуствата се явяват като един своеобразен учебник не само за човешкото минало, но и бъдеще.